Постинг
10.01.2011 10:01 -
Впряг
Циркът свърши. Вратите съвсем се разчекват из пантите,
а тълпата се люшва, залита безгрижно щастлива и сита.
И какво ни остава, освен с тия мулета крантави
да разблъсваме яростно стръвни сърца и искрящи копита.
Този впряг ни омръзна. Опъваме трескаво шиите
и блестят наште гриви изящни над мръсната улична киша.
Няма нужда след нас като вълци самотни да виете
или още по-точно след нас като слепи деца да въздишате.
Ей сега ще разцепим на две хоризонта следесенен
и ще хлътнем в обора на замък разкошен или селска хижа.
Ще висят в някой ъгъл седлата ни като обесени,
докато ги сменят за ракия и няколко долара мижави.
Ще одрасква ухото ни всяко далечно “Обичам те”,
а пък ти, в златни поводи, трепетно горда глава ще подвиваш.
Но когато връз теб се стовари пороят от бичове,
де ще скриеш душата си волна довчера и тъй милостива?
Затова тръгвай с мен да обърнем хастара на тъмното,
накъдето очите ни видят, дори и в кушия последна.
Сутринта всички чорлави вестници тук ще са гръмнали,
че най-бързата двойка я няма… и няма какво да се гледа.
После циркът ще свие платната. Ще трепкат със месеци
разлепените нощем по гари и кръчми небрежно афиши.
И градът цяла вечност ще бди и ще чака унесено
сякаш, нашия валс под прожектора други нозе да изпишат.
Ще пропадат изгнили звезди и несбъднати празници
и ще пълнят с досада годините празни сърца и олуци.
Свободата си някак безшумно и леко намразили
ще сънуваме впряг… ще се спъваме в мислите, куците.
И в безпътна неделя ще гътнем по пладне коремите,
ще сметем бавно Млечния път със опашки и рехави гриви,
но със грация, дето почти неподвластна на времето,
и пред просяци сваля света във краката… и ги убива.
а тълпата се люшва, залита безгрижно щастлива и сита.
И какво ни остава, освен с тия мулета крантави
да разблъсваме яростно стръвни сърца и искрящи копита.
Този впряг ни омръзна. Опъваме трескаво шиите
и блестят наште гриви изящни над мръсната улична киша.
Няма нужда след нас като вълци самотни да виете
или още по-точно след нас като слепи деца да въздишате.
Ей сега ще разцепим на две хоризонта следесенен
и ще хлътнем в обора на замък разкошен или селска хижа.
Ще висят в някой ъгъл седлата ни като обесени,
докато ги сменят за ракия и няколко долара мижави.
Ще одрасква ухото ни всяко далечно “Обичам те”,
а пък ти, в златни поводи, трепетно горда глава ще подвиваш.
Но когато връз теб се стовари пороят от бичове,
де ще скриеш душата си волна довчера и тъй милостива?
Затова тръгвай с мен да обърнем хастара на тъмното,
накъдето очите ни видят, дори и в кушия последна.
Сутринта всички чорлави вестници тук ще са гръмнали,
че най-бързата двойка я няма… и няма какво да се гледа.
После циркът ще свие платната. Ще трепкат със месеци
разлепените нощем по гари и кръчми небрежно афиши.
И градът цяла вечност ще бди и ще чака унесено
сякаш, нашия валс под прожектора други нозе да изпишат.
Ще пропадат изгнили звезди и несбъднати празници
и ще пълнят с досада годините празни сърца и олуци.
Свободата си някак безшумно и леко намразили
ще сънуваме впряг… ще се спъваме в мислите, куците.
И в безпътна неделя ще гътнем по пладне коремите,
ще сметем бавно Млечния път със опашки и рехави гриви,
но със грация, дето почти неподвластна на времето,
и пред просяци сваля света във краката… и ги убива.
Вълнообразно
Клас, стани! Клас, мирно! Влиза Нейно класно височество Поезията!
Чу
цитирайЧу
ехееей....свят ми се зави?
цитирайЩе одрасква ухото ни всяко далечно “Обичам те”,
а пък ти, в златни поводи, трепетно горда глава ще подвиваш.
Но когато връз теб се стовари пороят от бичове,
де ще скриеш душата си волна довчера и тъй милостива?
Затова тръгвай с мен да обърнем хастара на тъмното,
накъдето очите ни видят, дори и в кушия последна.
Сутринта всички чорлави вестници тук ще са гръмнали,
че най-бързата двойка я няма… и няма какво да се гледа.
.........
Валя
цитирайа пък ти, в златни поводи, трепетно горда глава ще подвиваш.
Но когато връз теб се стовари пороят от бичове,
де ще скриеш душата си волна довчера и тъй милостива?
Затова тръгвай с мен да обърнем хастара на тъмното,
накъдето очите ни видят, дори и в кушия последна.
Сутринта всички чорлави вестници тук ще са гръмнали,
че най-бързата двойка я няма… и няма какво да се гледа.
.........
Валя
Очаквам нещо ново!
цитирай
5.
svetislav -
отново много
10.01.2011 12:35
10.01.2011 12:35
силен стих!
цитирай4udovi6teto написа:
Клас, стани! Клас, мирно! Влиза Нейно класно височество Поезията!
Чу
Чу
Барона
ili4e написа:
ехееей....свят ми се зави?
Барона
yotovava написа:
Ще одрасква ухото ни всяко далечно “Обичам те”,
а пък ти, в златни поводи, трепетно горда глава ще подвиваш.
Но когато връз теб се стовари пороят от бичове,
де ще скриеш душата си волна довчера и тъй милостива?
Затова тръгвай с мен да обърнем хастара на тъмното,
накъдето очите ни видят, дори и в кушия последна.
Сутринта всички чорлави вестници тук ще са гръмнали,
че най-бързата двойка я няма… и няма какво да се гледа.
.........
Валя
а пък ти, в златни поводи, трепетно горда глава ще подвиваш.
Но когато връз теб се стовари пороят от бичове,
де ще скриеш душата си волна довчера и тъй милостива?
Затова тръгвай с мен да обърнем хастара на тъмното,
накъдето очите ни видят, дори и в кушия последна.
Сутринта всички чорлави вестници тук ще са гръмнали,
че най-бързата двойка я няма… и няма какво да се гледа.
.........
Валя
Барона
vili73 написа:
Очаквам нещо ново!
svetislav написа:
силен стих!
barona40 написа:
vili73 написа:
Усмивки от мен :) Очаквам нещо ново!
Усмихва се.
А аз чета по устните.
В сумрака на зимата не му се пише.
12.
анонимен -
Това е то Поет!
Нямам какво повече ...
10.01.2011 14:37
10.01.2011 14:37
Това е то Поет!
Нямам какво повече да кажа.
цитирайНямам какво повече да кажа.
vili73 написа:
Усмихва се.
А аз чета по устните.
В сумрака на зимата не му се пише.
barona40 написа:
vili73 написа:
Усмивки от мен :) Очаквам нещо ново!
Усмихва се.
А аз чета по устните.
В сумрака на зимата не му се пише.
Барона
°Този впряг ни омръзна. Опъваме трескаво шиите
и блестят наште гриви изящни над мръсната улична киша.
Няма нужда след нас като вълци самотни да виете
или още по-точно след нас като слепи деца да въздишате.°
Туй за мен и теб ще да си го написал :)))))))))))))))))))))))))
И въпреки, че за мен не е кой знае колко вярно, за теб важи с пълна сила :)
Протягам ръка за поздрав! :)
цитирайи блестят наште гриви изящни над мръсната улична киша.
Няма нужда след нас като вълци самотни да виете
или още по-точно след нас като слепи деца да въздишате.°
Туй за мен и теб ще да си го написал :)))))))))))))))))))))))))
И въпреки, че за мен не е кой знае колко вярно, за теб важи с пълна сила :)
Протягам ръка за поздрав! :)
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
цитирай... не по върбата...
Силна и ярка поезия отново. Харесва ми.
Малко ми напомня на Борис Христов, но без реминисценции.
Има си свой, неповторим почерк.
цитирайСилна и ярка поезия отново. Харесва ми.
Малко ми напомня на Борис Христов, но без реминисценции.
Има си свой, неповторим почерк.
17.
yotovava -
В този смисъл, и аз когато прочетох за първи път Още за любовта, веднага усетих този Борис Христовски дъх :)
10.01.2011 19:29
10.01.2011 19:29
sande написа:
... не по върбата...
Силна и ярка поезия отново. Харесва ми.
Малко ми напомня на Борис Христов, но без реминисценции.
Има си свой, неповторим почерк.
Силна и ярка поезия отново. Харесва ми.
Малко ми напомня на Борис Христов, но без реминисценции.
Има си свой, неповторим почерк.
kapito написа:
°Този впряг ни омръзна. Опъваме трескаво шиите
и блестят наште гриви изящни над мръсната улична киша.
Няма нужда след нас като вълци самотни да виете
или още по-точно след нас като слепи деца да въздишате.°
Туй за мен и теб ще да си го написал :)))))))))))))))))))))))))
И въпреки, че за мен не е кой знае колко вярно, за теб важи с пълна сила :)
Протягам ръка за поздрав! :)
и блестят наште гриви изящни над мръсната улична киша.
Няма нужда след нас като вълци самотни да виете
или още по-точно след нас като слепи деца да въздишате.°
Туй за мен и теб ще да си го написал :)))))))))))))))))))))))))
И въпреки, че за мен не е кой знае колко вярно, за теб важи с пълна сила :)
Протягам ръка за поздрав! :)
Барона
bizcocho написа:
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Барона
sande написа:
... не по върбата...
Силна и ярка поезия отново. Харесва ми.
Малко ми напомня на Борис Христов, но без реминисценции.
Има си свой, неповторим почерк.
Силна и ярка поезия отново. Харесва ми.
Малко ми напомня на Борис Христов, но без реминисценции.
Има си свой, неповторим почерк.
Барона
yotovava написа:
sande написа:
... не по върбата...
Силна и ярка поезия отново. Харесва ми.
Малко ми напомня на Борис Христов, но без реминисценции.
Има си свой, неповторим почерк.
Силна и ярка поезия отново. Харесва ми.
Малко ми напомня на Борис Христов, но без реминисценции.
Има си свой, неповторим почерк.
Барона
Това е възторжена ода на Любовта, която въстава срещу всяка догма, срещу всяка сковаваща я нравствена норма, срещу позлатени поводи дори...
Тази Любов, неподвластна на времето, и "пред просяци сваля света във краката" им...
Задъхано от шеметни метафори! Многопластово!
Повежда към най-съкровените дълбини на мисълта и чувствата.
Но моите думи са слаби, за да кажа всичко...
Благодаря, ПОЕТЕ!
цитирайТази Любов, неподвластна на времето, и "пред просяци сваля света във краката" им...
Задъхано от шеметни метафори! Многопластово!
Повежда към най-съкровените дълбини на мисълта и чувствата.
Но моите думи са слаби, за да кажа всичко...
Благодаря, ПОЕТЕ!
Много ми е хубаво да те чета!
Друго май няма нужда да кажа!
Здравейте Ваше благородие!;-)))
цитирайДруго май няма нужда да кажа!
Здравейте Ваше благородие!;-)))
Поезия - послание, мъдрост, благородство! И дар от Бога! Прекланям се пред перото ти и никога няма да се уморя да го казвам. Защо - то се вижда!
Благодаря ти, Ивайло Терзийски, за всичко, което научих докато четох поезията ти!
Благодаря ти за всички уроци по човечност!
Благодаря ти за Поезията!
цитирайБлагодаря ти, Ивайло Терзийски, за всичко, което научих докато четох поезията ти!
Благодаря ти за всички уроци по човечност!
Благодаря ти за Поезията!
25.
анонимен -
Благодаря ти за всички уроци по човечност
12.01.2011 18:37
12.01.2011 18:37
galenav написа:
Поезия - послание, мъдрост, благородство! И дар от Бога! Прекланям се пред перото ти и никога няма да се уморя да го казвам. Защо - то се вижда!
Благодаря ти, Ивайло Терзийски, за всичко, което научих докато четох поезията ти!
Благодаря ти за всички уроци по човечност!
Благодаря ти за Поезията!
Благодаря ти, Ивайло Терзийски, за всичко, което научих докато четох поезията ти!
Благодаря ти за всички уроци по човечност!
Благодаря ти за Поезията!
Галена, ти знаеш душата ми. А аз в слаби ръце не съм я носил никога. Благословена да си, Сестрице...