Дъждът притича с пълнички ведра
вода и виж: земята се размекна,

                                   "мечтал съм да ти бъда куче, любима книга, гривна, шал..."
                                                                                                Г. Константинов
Въздъхват разораните нивя.

Проспах живота си почти на крак
или пък – да речем – наполовина.
Преди години знаех точно как

 
От мен си тръгваш всеки миг или –
назад поели – стъпките ти мамят!

 
Когато залезът едва, едва
колчан с лъчи изстреля и отмина,

Каквото и да ми припишeте:
предателство, несторен грях,
отгатнал мислите ви миши,

Едно момиче милна ме след мама
и в бяло спря сред къщата веднъж.
То преживя и сладката измама,

Нищо няма да се случи, няма.
Пощальонът ще намине вечер
без дори и ред от мен за мама,

Oтиват си любимите жени,
които тъй и не познах изцяло.
Не помня ни коя ми измени,

 
Тези празници вечно пристигат при мене с унило сърце,
както мравешки хор подир гнило синапено зърно.

"Трябва да съм силна, силна, силна. Не за трима,боже, а за десет".
                                      "Maнтра"  - Камелия Кондова
 

Отдавна имам брачно паспарту,
улегнал съм като надгробна плоча,
но срещна ли девойката с тату