Баща ми пуши като стар комин,
та чак лютят зениците на Бога.

 ... да чезнеш в нейната усмивка блага
     и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
 Д. Дебелянов         

 Сами сме – значи залезът съм аз.
Примигвам с бивши мигли на момиче.
„Иди си, залез” – извисява глас –

Приятели,
използвам случая да ви поканя от мое име и от името на поетесата
Галена Воротинцева на премиерата на последните ни книги.

Не знам дали една жена поне
на прага още, седнала, ме чака.
Изтекъл от небесното гърне,

Жена ми разлиства, прелиства понякога скришно
в живота ми кратък по някоя рехава страница...
Тя доста прилича на рано напъпила вишна,

По право на света принадлежа,
но той от вчера вече не е моят.
Загърбил най-красивата лъжа,

Все с този артистичен, пъргав жест
припалваш не цигара, а фитил
и ме придърпваш сякаш със въже,