"мечтал съм да ти бъда куче, любима книга, гривна, шал..."
                                                                                                Г. Константинов
Въздъхват разораните нивя.

Проспах живота си почти на крак
или пък – да речем – наполовина.
Преди години знаех точно как

 
От мен си тръгваш всеки миг или –
назад поели – стъпките ти мамят!

 
Когато залезът едва, едва
колчан с лъчи изстреля и отмина,