Проспах живота си почти на крак
или пък – да речем – наполовина.
Преди години знаех точно как
да удържа жена. И кана с вино.
Сега не знам. Градът един и същ,
съблякъл тишината кротко свети.
Разнася Темза дърве и камъш
към моите изгубени планети.
Не знам дали си моето ребро,
а аз пък от пейзажа щрих излишен
но в джоба си ти сложи и Монро,
когато гръб разголи на летището.
Аз помня всичко също като слон –
преди цигарка нервно да си свия,
ти поизглади моя панталон
със поглед, по-горещ и от ютия.
А теб те няма. Шупнала от грях,
душата ми съвсем се сгърчи стара.
Аз от бегача Болт по-пъргав бях,
когато те повеждах към олтара.
Но пък явиш ли ми се тези дни
насън, а още повече наяве
– Я ставай, мили – просто ми викни.
И аз от мъртвите ще се изправя.
Извънредно много ми харесва, има плам, има импулс...
22.08.2012 16:05
ТИ СИ НАПРАВО УБИВАЧ !!!...
БЛАГОДАРЯ ТИ.
САМОРОДЕН СИ
НЕПОВТОРИМ СИ БАРИ !...
Извънредно много ми харесва, има плам, има импулс...
22.08.2012 16:09
ТИ СИ НАПРАВО УБИВАЧ !!!...
БЛАГОДАРЯ ТИ.
САМОРОДЕН СИ
НЕПОВТОРИМ СИ БАРИ !...
22.08.2012 16:10
съблякъл тишината кротко свети
22.08.2012 19:22
И аз от мъртвите ще се изправя.
съблякъл тишината кротко свети
И аз от мъртвите ще се изправя.
23.08.2012 12:33
28.08.2012 13:44