Вашето е поезия!

Ех, Ив! Не закачай графовете от романите, те са приказките за пораснали момиченца :) И най-преданата жена трябва да има къде да поизбяга от време на време :)
Красив стих! Поздрави!

а после плачем от самотата :))))

Валя

навярно сте добър човек!

Откривах те в романите, във филмите
и в будните си нощи те сънувах.
Частица по частица те измислях
и тръгвах по земята -
лудо влюбена.

А ти
до мене си вървял и дишал –
невидим и потребен като въздуха,
докато аз,
измислено щастлива,
сама осъмвах
и сама замръквах.

Докато ме вдъхновяваш, ще те чета, Поете! :)))

.

Ех, Ив, това пак е любов, само че със скрит знак. Четящият се връща обогатен към близките край него, гледа ги с нови очи, говори им по - други думички почерпал ги е от чудния свят на литературата.
Така че след временното раздалечаване идва период на още по - тясно сближаване.
Но ти - написал за Нури един чуден предговор в "Сълза под крилото", трябва да знаеш,че сме я запомнили именно като жената с книгата и това е един много благороден ореол.
И освен това, Ив, времето ни за книги драстично намалява, ах, ах. Не знам, лондончани и те ли четат в метрото, тъй както московчани?

Хебаво е! Има доста голяма доза истина.
Поздрави!

Мерси...

си поет! Поздрави и от мен!

Прелестно красиво...