Тя идва. На опашката застава
и грейва пак безкрилият щ гръб,
на който мъкне днешната му слава
и утрешната му пресветла скръб.

На нея просто всичко щ отива -
луксозна дреха или стар халат,
мълвата, че със някой друг преспива,
че ще умре със своя мъж от глад...

че всеки ден отпъжда  неизменно
и музите, които пак и пак
за евтин флирт, за секс, за атом нежност,
прекрачват този дом и този праг...

Не чакайте от нея смешни сцени -
коси да скубе яростно в несвяст,
защото може би е убедена,
че има власт над него, има власт...

тъй както и смъртта, която свети
в последен ласкав жест, непоносим:
за всеки пази стрък ревниво цвете,
но от забрава малко ще спаси...

Толкова мога да кажа,не се наемам да се правя на критик и разбирач:)

Лепкаво и сладникаво. Започвай с помпането на четения, трябва пак да стигнееш хиляда.

СТРАХОТНО!
Поздравления!

!!!

Очевидно не е лесно да си жената на поета. Но пък какви хубави стихове ти посвещават...

искрено и обично до болка стихотворение в неповторима минорна гама,
харесах до последната буквичка на морскосиния шрифт, Ив.
Благодаря ти за великолепието!