Всяка вечер в косите ти капе
кротка нежност под тънкия гребен,
а с тояжка, бездомна и сляпа,

Този век ще се срути отгоре ни...
Затова ли израждаме стихове
от уплаха и гняв непристорени,

Светът в нозете ти
почти се свлича
като вълна безумна от прибоя.

Все някой ден ще се опиша:
не е тъй моят ръст голям -
сред остър пек и мръсна киша

Жена край тебе, из разцвета
на силите си, вейва гръб,
а ти на своя нос тромпета

                            на жена ми
Преди да хукнеш яко дим
и сянка да прегърбиш в здрача,